Интервю с Владимир Далаклиев

Владимир Далаклиев е български състезател по таекуондо. През 2017 година той стана първият българин, взел медал от световно първенство по таекуондо за мъже. Той стана трети на шампионата в Муджу (Корея), което е най-големият успех в състезателната му кариера досега. Далаклиев три пъти е участвал в Програма "Спортни таланти" на Еврофутбол. Документи за кандидатстване в нея за 2018 г. се подават до 1 април. До момента в конкурса са се включили 30 участници, които се състезават в 14 различни спортове.

- Таекуондото ли беше първият спорт, с който започна да се занимаваш?
- Да, още от 5-годишен, преди да тръгна на училище, много обичах филмите с бойни сцени. Един ден бяхме излезли със семейството ми на разходка. Баща ми спря пред едно училище, заведе ме директно в салона и видях, че там са строени някакви спортисти. Тогава се запознах с треньора ми – Пламен Трънски, и започнах да тренирам.

- Колко треньори си имал от 5-годишен досега?
- С Пламен Трънски сме от началото – от 1997 година и няма мърдане. Той беше главен треньор тогава, а имаше и помощник – Стоян Вълчев, с когото още поддържаме връзка и сме много добри приятели. През 2005 година дойде кондиционен треньор в нашия отбор – Иван Божилов, който отговаряше за функционалната ми подготовка и за тази на отбора ни като цяло до края на миналата година. Сега кондиционен треньор ни е Димитър Василев. Той има две участия на олимпиада като треньор по лека атлетика на Даниела Йорданова – последната ни световна медалистка на 1500 метра. 

- На какво те научиха треньорите и самият спорт?
- Освен възпитанието, което са ми дали родителите ми, всичко останало го дължа на спорта. Пламен ме научи да бъда много критичен към себе си, да искам повече, да давам всичко от себе си, да не се задоволявам с второто място. Аз по принцип съм такъв характер – не обичам да губя, но той много е допринесъл за затвърждаване на това мое качество. Винаги е бил максималист и се е целил нависоко.
Със Стоян кратко съм тренирал, но винаги ме е подкрепял като приятел. Той беше до мен в първите ми стъпки и ме научи на базовите техники. Това според мен в днешно време липсва на подрастващите, защото вече всеки гледа към състезателния спорт – търсят се високи постижения, медали, финанси. Преди се наблягаше повече на спорта като на бойно изкуство.
Иван Божилов е много интересен човек, с големи професионални познания в областта на кондиционната подготовка. Познаваше ме много добре и напасваше тренировките специално за мен и за начина, по който се чувствам. Той никога не говореше директно, а ме провокираше да мисля. Научи ме на хитрост и да гледам на нещата по различен начин, по-нестандартно, така че да използвам максимално възможностите си. Така че от всички съм получил много ценни уроци.

- Колко медали имаш и кой от тях ти е най-ценен?
- Не съм ги броил, но най-ценният от всички безспорно е медалът ми от Световното първенство миналата година, тъй като винаги една от мечтите ми е била да стана световен шампион. Не успях, но за нивото на българското таекуондо и състоянието на нещата в България мисля, че това е много сериозно постижение и съм доволен от него. Като имаме предвид възможностите на федерацията, на клуба ни и начина, по който се подготвях, мисля, че надхвърлих очакванията.

- С какво ще запомниш програма "Спортни таланти" на Еврофутбол?
- За програмата "Спортни таланти" кандидатствах за първи път през 2012 г. и тогава почти не знаех за какво става въпрос. Треньорът ми много ми помогна за подготовката на документите. В края на 2012 година се оказа, че това е била най-успешната ми година до този момент. Станах европейски шампион, имах 4 златни медала и един сребърен. Кандидатствах пак през 2015 и 2017 г.
Още през 2012 г. много ми хареса духът на програмата и самото отношение на хората, които работят за нея. Допадаше ми как се събирахме всички и се организираха различни мероприятия, това ми действаше много мотивиращо. Имах повече желание за постижения, за да доказвам на себе си и на хората нашия спорт в България.
2012 г. ми беше най-силната, а следващата година в програмата – 2015 г., ми беше най-трудната. Бях контузен поради скъсване на предна кръстна връзка на коляното и шест месеца бях аут. След операцията имаше дълго възстановяване, за което се грижеше моят приятел и кинезитерапевт Иван Касапов. Беше много тежко, не знаех дори дали ще мога да продължа със спорта, както преди. Тогава програмата ми помогна отново не само финансово, но и морално. Винаги – и когато сме се събирали, и в трудни моменти, съм чувствал духа и подкрепата на програмата.
През 2017 г. вече кандидатствах не толкова от финансова гледна точка, колкото просто исках да съм част от нея. Наистина чувството ми хареса и от всички хора в екипа - позитивни, весели, мотивирани и мотивиращи, съм с много хубави спомени и впечатления! И отново се оказа, че миналата – 2017 година, е била най-успешната ми като цяло.
Така че ще запомня програма "Спортни таланти" с двете ми най-силни и с най-трудната ми година досега. Бил съм в програмата и на дъното, и на върха.

- Какво ти предстои?
- След лагера, на който съм в момента, ще имам друг лагер за подготовка в Сърбия, след което идва Европейското първенство – за него се готвя. Другата ми цел е медал от Гран при, тъй като вече съм достатъчно напред в ранглистата, за да участвам почти на всичките, даже съм на косъм да участвам на финалното, в което се включват състезателите от ТОП 16 в света. Аз съм 17-и.