Ивайло Иванов – Спортен талант на Еврофутбол за 2015 и 2016 години започна сезона по джудо този уикенд – с турнира Гранд шлем в Париж. За съжаление българинът отпадна във втория кръг, след като загуби със златна точка и "шидо" от вицешампиона Зебеда Рехвиашвили (Грузия).

Ивайло е на 22 години и е една от най-големите ни надежди за отличия от големи първенства и шампионати, включително и Олимпийски игри. В Рио той зае 7-мо място в категория до 81 кг. , а в края на годината грабна бронзовото отличие от Гран шлем в Япония. През 2016-та Иво има още злато от Гран при в Самсун, сребро от Гран шлем в Париж и в Баку и трети места от Гран при в Дюселдорф и Европейската купа в Мадрид. През април на Европейското първенство за мъже в Казан той спечели бронза.

Разговаряме с Ивайло Иванов два дни, преди да замине на състезанието Гран шлем в Париж.

 

Първо да те попитаме къде те намираме в момента?
Здравейте, в момента се намирам на подготвителен лагер на спортната база на Белмекен. 

Как планираш да протече тази година за теб? На кои турнири ще участваш?
Стартираме 2017 г. със състезание от световната серия Гран шлем в Париж. Плановете ни са да останем на подготвителен лагер след състезанието там. И тази година, също като миналата, ще бъде доста натоварена. Планирали сме да участваме в повечето от сериите Гран При и Гран шлем, както и разбира се Европейското и Световното първенства.

Кой са най-важните ти състезания тази година?
Всяко състезание за мен е важно, но най-важните са Световното и Европейското първенства.

Къде ще гониш върхова форма?
Както вече ви споделих, през пролетта ще бъде Европейското и там ще бъде единият пик, а в края на лятото ще бъде вторият - за Световното в Будапеща.

Какви цели си си поставил за 2017 година?
Идеята на треньора и моята също е да се представя добре на големите турнири и да взема медали на най-важните от тях.

Ще промениш ли нещо в подготовката си – лагери, техники или вече си разбрал работещите за теб неща?
Подготовката винаги подлежи на промени, като разбира се ще опитам да добавя нещо ново и различно към борбата си, за да може все пак да има и изненади за конкурентите ми.

Две години поред си Спортен талант на Еврофутбол – разкажи ни за това време колко ти помогна програмата?
Кандидатствах в програмата съвсем на шега, но се оказа едно от най-хубавите и ползотворни за мен неща. Това е програма, която не само финансово подпомага младите спортисти, ами и е една голяма опора и подкрепа за тях през цялото време. Безкрайно съм щастлив и благодарен, че 2 години Еврофутбол бе до мен и в победите, и в загубите.


Ще кандидатстваш ли и тази година – ако да защо и ако не пак защо?
Разбира се, че ще кандидатствам. Силно се надявам заедно отново да споделяме успехи, да усещам подкрепа и приятелско отношение.

Два пъти подред печелиш приза Спортен талант на Еврофутбол. Последният получи на церемонията Спортист на годината в края на 2016 г. Какво ти носи тази награда?
За мен това беше голяма чест и благодарност, че за втора година оценяват труда ми и това ме мотивира за още повече работа и успех.

За малко не попадна в ТОП10 на най-добрите спортисти на България. Това обижда ли те или напротив – мотивира те още повече?
Имах силни надежди, че ще успея да се класирам в Топ 10, но ще работя за това през тази година.

Миналата година се класира 7-ми на олимпийските игри в Рио де Жанейро. Разкажи ни малко повече за Олимпиадата - това едно обикновено състезание ли е или наистина е най-специалното?
Олимпиадата не е обикновено състезание, защото е един път на четири години и всички усилия на спортистите са насочени към него. Освен това психическото напрежение е много голямо и дори на най-добрите спортисти в дадена дисциплина може да изиграе лоша шега.

Доволен ли си от представянето си през цялата 2017 година?
Да, доволен съм с изключение на Олимпийските игри, където бях отишъл за медал.

В края на годината постигна нещо наистина уникално – стана първият българин с медал (бронзов) от турнир в Япония – Гран при! Какво ще ни разкажеш за това състезание?
Много съм щастлив, че успях да взема медал в Меката на джудото - Япония.  Състезанието беше изключително тежко и оспорвано, тъй като имаше много представителни от Япония, които са на високо ниво.

След това остана на двуседмичен лагер в Япония. Разкажи ни за приликите и разликите в подготовката на джудистите. Колко полезен за теб бе този лагер?
Ще започна с разликите. Като за начало - там джудото е страшно популярно и разпространено. Има много хора и голяма конкуренция помежду им. Тяхната система за подготовка е различна от нашата -  те изпълняват джудото като „по учебник“ - тренират с много правилна техника и стил, изключително дисциплинирани и с много голямо уважение към сенсеите им. За мен беше супер изживяване и много полезно, защото успях да почерпя опит „от извора“.

Накрая, какво си пожелаваш за тази година – в професионален и личен план?
Пожелавам си да съм здрав – аз, цялото ми семейство и всички около мен и да бъде по-успешна от изминалата.

А, какво би пожелал на Спортните таланти?
Бих искал да им пожелая най-вече здраве, нека бъдат упорити и никога да не се отказват от мечтите си.

И на Еврофутбол, разбира се…
И на Еврофутбол бих искал да им пожелая все повече талантливи спортисти и да продължават да ни подкрепят, както до сега!